Съдът на ЕС дава утвърдителен отговор на въпроса, поставен от Конституционния съвет на Франция, дали съответства на общностното право възможността да се обжалва съгласието за разширяване на действието на европейска заповед за арест, издадено от компетентен национален орган. Според Решение от 30.05.2013 г. по дело С - 168/13 PPU (Jeremy F. / Premier ministre) чл. 27, пар. 4 и чл. 28, пар. 3, б. в от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държавите членки да предвиждат възможност за подаване на жалба, която да спира изпълнението на решението на съдебния орган да даде съгласие дадено лице да бъде наказателно преследвано, съдено или задържано с оглед изтърпяване на наказание лишаване от свобода или изискваща задържане мярка за престъпление, извършено преди предаването му в съответствие с европейска заповед за арест и различно от престъплението, за което е постановено предаването, или съгласие дадено лице да бъде предадено на държава членка, различна от изпълняващата държава членка, в съответствие с европейска заповед за арест, издадена за извършено преди предаването му престъпление, стига окончателното решение да е прието в предвидените в чл. 17 от рамковото решение срокове.
Съдът на ЕС счита, че тези срокове трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че изискват окончателното решение относно изпълнението на европейската заповед за арест по принцип да се приема или в срок от десет дни от даденото от издирваното лице съгласие да бъде предадено, или, в останалите случаи, в срок от шестдесет дни, считано от задържането му. Те могат да бъдат продължени с тридесет дни само в особени случаи, а при извънредни обстоятелства дадена държава членка може да не ги спази. Следователно евентуално предвидената в законодателството на държава членка възможност срещу решението за изпълнение на европейска заповед за арест да се подаде жалба със суспензивен ефект, във всеки случай и освен ако компетентната юрисдикция не сезира Съда с преюдициално запитване, не може да води до неизпълнение на посочените по-горе срокове за приемане на окончателно решение.
Съдът на ЕС счита, че тези срокове трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че изискват окончателното решение относно изпълнението на европейската заповед за арест по принцип да се приема или в срок от десет дни от даденото от издирваното лице съгласие да бъде предадено, или, в останалите случаи, в срок от шестдесет дни, считано от задържането му. Те могат да бъдат продължени с тридесет дни само в особени случаи, а при извънредни обстоятелства дадена държава членка може да не ги спази. Следователно евентуално предвидената в законодателството на държава членка възможност срещу решението за изпълнение на европейска заповед за арест да се подаде жалба със суспензивен ефект, във всеки случай и освен ако компетентната юрисдикция не сезира Съда с преюдициално запитване, не може да води до неизпълнение на посочените по-горе срокове за приемане на окончателно решение.
RSS Feed
