В Европа юридическите лица се обезщетяват за неимуществени вреди – а в България?

Европейският съд по правата на човека е една от международните юрисдикции с установена практика да признава правото на обезщетение за неимуществени вреди на юридически лица, която заслужава да бъде описана. Като се основава на чл. 34 от Конвенцията за правата на човека, който изрично предоставя правото на жалба на неправителствени организации, през 1979 г. Съдът признава легитимацията и на търговски дружества. Тъй като за нарушенията на Конвенцията се присъждат обезщетения предимно за неимуществени вреди, Страсбург логично започва да признава такива и за юридическите лица. С течение на годините, в различни решения, Съдът признава, че са налице неимуществени вреди, претърпени от неправителствени организации, политически партии и търговски дружества. Обезщетението може да се изрази просто в установяване на нарушение на Конвенцията но може да има и паричен израз. През всичките тези години съдебната практика в България се придържа към противоположно разбиране, че юридическите лица нямат право на неимуществени вреди. Все пак през 2013 г. в Тълкувателно решение № 4, ВКС отчита, че юридическите лица имат право на неимуществени вреди, поне когато законодателят изрично е предвидил това.

Дългогодишната практика на ВКС е подложена на критика в статия от Мария Лазарова, публикувана в блог на в-к Капитал, в която авторът препоръчва тя да бъде изоставена като остаряла и несъответстваща на съвременните тенденции на национално, европейско и световно ниво.