Работодател поставил под натиск заболял служител да се върне на работа, за да не бъде назначен друг и впоследствие прекратил трудовия договор с този служител подлежи на санкция поради осъществен тормоз. Такива са изводите, произтичащи от Решение № 16064 от 04.12.2014 г. на Върховния административен съд. В него са потвърдени решенията на Комисията за защита от дискриминация и административния съд, с които на работодателя са наложени глоба и имуществена санкция. Като установява, че описаното поведение на работодателя представлява тормоз, ВАС уточнява, че е налице и съставомерен признак по Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/, а именно – лично положение.
Върховните съдии отчитат, че личното положение, като защитен признак, не е дефинирано от законодателя и за разлика от другите защитени признаци по ЗЗДискр, които са трайни, същностни характеристики на човека, няма еднозначно, изначално прието в закона обективно съдържание. Това предполага и налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за човека – като индивид или личност, белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона. Според съда дали човек е болен или здрав може да се приеме за такъв иманентен признак на човека, който значимо и същностно го характеризира. ВАС е категоричен, че никой не следва да бъде третиран неблагоприятно само защото в даден момент се намира в болестно състояние. Напротив - отчитайки възможността за проявление на това състояние и въздействието, което болестта има върху дейността на човешкия организъм, а с оглед на това и върху възможността човек да изпълнява трудовите си функции, законодателят е въвел института на временната неработоспособност и свързаната с нея социална закрила като проявление на конституционното право на здравно, обществено и социално осигуряване.