От събраните по делото факти пред Върховния административен съд е установено, че едно лице е управлявало МПС без да е сключило договор за задължителна застраховка – гражданска отговорност, при което орган на МВР му отнема свидетелството за управление на МПС (СУМПС). Министерството връчва заповедта на правонарушителя 3 г. след установяването на нарушението. Санкционираното лице обжалва акта за отнемане на СУМПС пред административния съд. Последният отменя заповедта, изхождайки от това, че тя се явява незаконосъобразна, поради неправилно приложение на материалния закон и колизия с целта му. Решението на административния съд е обжалвано пред ВАС. Върховните съдии приемат, че решението на първата инстанция е неправилно, тъй като законосъобразността на заповедта за отнемане на СУМПС следва да се преценява към момента на издаването й, а не към момента на предявяването й на нарушителя. Решаващият състав на ВАС отбелязва, че принудителната административна мярка – отнемане на СУМПС – не е самоцел, а се налага за да бъде преустановено нарушението – управление на МПС без застраховка гражданска отговорност. Уточнява се, че тя не е и безсрочна, а напротив – следва да бъде изпълнена в определен период от време. В Решение № 7939 от 11.06.2014 г. на ВАС се приема, че принудителната административна мярка – отнемане на СУМПС, следва да се изпълни до сключването на договора за задължителна застраховка гражданска отговорност за годината, през която е констатирано нарушението, но не по-късно от изтичането на същата тази година. Предявяването за изпълнение на заповед за отнемане на СУМПС 3 г. след извършването на нарушението, според ВАС, е недопустимо, тъй като е отпаднало основанието за налагането на ПАМ. Въпреки това Върховните съдии посочват, че заповедта за отнемане на СУМПС не е незаконосъобразна, но не подлежи на изпълнение поради отпаднало основание.