Върховният касационен съд на България е развил солидна практика относно предварителните договори за покупко - продажба на недвижими имоти. Съдебната практика приема, че предварителният договор е самостоятелен вид договор, чрез който страните подготвят сключването на окончателен договор. Затова законът изисква предварителният договор да съдържа всички уговорки за съществените условия на окончателния договор. Когато предварителният договор е за продажба, той трябва да съдържа уговорки за вещта и цената. Това произтича от основанието на предварителния договор, чрез който страната придобива преобразуващо право да иска по съдебен ред сключването на окончателния договор по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Когато от договора и от другите писмени доказателства, включително и експертиза на вещо лице, може да се извлече цената, тогава са налице елементите на предварителния договор почл. 19, ал. 3 от ЗЗД и той може да бъде обявен за окончателен. Непълнотата в описанието на имотите в предварителния договор не е липса на предмет като съществено условие на сделката, ако идентифицирането е осъществено по такъв начин, който доказва достатъчно точната воля на страните за определен обект. Предварителният договор за покупко - продажба може да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД ако съдържа уговорка за съществените условия на окончателния и страните са поели обещание за неговото сключване.
RSS Feed
