Съдът може да разреши на непълнолетно дете да пътува в чужбина без съгласието на единия родител, но само за определен период от време или до определени държави. Това обяви Гражданската колегия на Върховния касационен съд в Тълкувателно решение по дело № 1/2016 г.
Повод ВКС да обсъжда практиката по чл. 127а от Семейния кодекс е решение на Европейския съд по правата на човека по делото "Пенчеви срещу България". С него е прието, че отказът на ВКС да разреши неограничено извеждане от страната за период от 1 година на малолетно дете от майка му, без съгласието на бащата, е намеса в правото на защита на семейния живот на майката и детето по чл. 8 ЕКЗПЧОС. А позоваването от страна на българския съдебен състав на константната практика, според която съдът не може да разреши неограничено пътуване в чужбина на дете без съгласие на единия родител, е определено от магистратите в Страсбург като "прекалено формалистичен подход".
Повод ВКС да обсъжда практиката по чл. 127а от Семейния кодекс е решение на Европейския съд по правата на човека по делото "Пенчеви срещу България". С него е прието, че отказът на ВКС да разреши неограничено извеждане от страната за период от 1 година на малолетно дете от майка му, без съгласието на бащата, е намеса в правото на защита на семейния живот на майката и детето по чл. 8 ЕКЗПЧОС. А позоваването от страна на българския съдебен състав на константната практика, според която съдът не може да разреши неограничено пътуване в чужбина на дете без съгласие на единия родител, е определено от магистратите в Страсбург като "прекалено формалистичен подход".
Така върховните съдии приеха ново тълкувателно решение и в него заявиха, че няма как при произнасянето си по спора на родителите за това дали синът или дъщеря им може да отиде зад граница, съдът да опази най-добрия интерес на детето, ако пътуването не е предвидимо във времето и пространството. Т.е. трябва да е ясно къде отива детето - конкретни държави или определяеми, например за тези от Европейския съюз, както и за какъв период ще е зад граница.
"При даването на разрешение за пътуване, следва изначално да бъде изключена възможността детето да бъде отведено в място на размирици, в място, където още не са отстранени последиците от скорошни природни бедствия или в място, където макар и временно, не е препоръчително пътуване. Така би се избегнала възможността детето да бъде поставено в риск. Съдебното разрешение следва да изключва и възможността българската държава да бъде лишена от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени родителските права. В държави, с които България няма сключени договори за правна помощ, които не са членки на ЕС или не са членки на Хагската конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца, или които прилагат законодателство, различно от светското, българската държава не би могла да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осъществяване на мерки за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница. Това в никакъв случай не би било в интерес на детето и следва да бъде отчетено при обсъждане въпроса за съдебно разрешение за пътуване", пише в решението.
В него се казва още, че съдът трябва да се произнася след цялостен и задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки от факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество, както и да прави разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от страните и винаги да следва правилото, че интересите на децата са от първостепенно значение.
Гражданската колегия на ВКС разтълкува и друга разпоредба от Семейния кодекс - чл. 59, ал. 2. Тя предвижда, че ако съпрузите не постигнат споразумение, съдът служебно постановява при кой от тях да живеят децата и на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права.
Въпросът беше дали в този случай е допустимо съдът да постанови съвместно упражняване на правата от двамата родители. Тук ВКС потвърди трайната практика, възприета още с Постановление на Пленума на Върховния съд № 1/12.11.1974 г. (при действието на СК от 1968 г.), че ако няма съгласие между бившите съпрузи за упражняването на правата, съдът трябва да го възложи само на единия от тях.
"Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на "по-добрия" (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права", пише в тълкувателното решение.
Източник: Правен свят
"При даването на разрешение за пътуване, следва изначално да бъде изключена възможността детето да бъде отведено в място на размирици, в място, където още не са отстранени последиците от скорошни природни бедствия или в място, където макар и временно, не е препоръчително пътуване. Така би се избегнала възможността детето да бъде поставено в риск. Съдебното разрешение следва да изключва и възможността българската държава да бъде лишена от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени родителските права. В държави, с които България няма сключени договори за правна помощ, които не са членки на ЕС или не са членки на Хагската конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца, или които прилагат законодателство, различно от светското, българската държава не би могла да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осъществяване на мерки за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница. Това в никакъв случай не би било в интерес на детето и следва да бъде отчетено при обсъждане въпроса за съдебно разрешение за пътуване", пише в решението.
В него се казва още, че съдът трябва да се произнася след цялостен и задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки от факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество, както и да прави разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от страните и винаги да следва правилото, че интересите на децата са от първостепенно значение.
Гражданската колегия на ВКС разтълкува и друга разпоредба от Семейния кодекс - чл. 59, ал. 2. Тя предвижда, че ако съпрузите не постигнат споразумение, съдът служебно постановява при кой от тях да живеят децата и на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права.
Въпросът беше дали в този случай е допустимо съдът да постанови съвместно упражняване на правата от двамата родители. Тук ВКС потвърди трайната практика, възприета още с Постановление на Пленума на Върховния съд № 1/12.11.1974 г. (при действието на СК от 1968 г.), че ако няма съгласие между бившите съпрузи за упражняването на правата, съдът трябва да го възложи само на единия от тях.
"Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на "по-добрия" (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права", пише в тълкувателното решение.
Източник: Правен свят