Когато купуваш парцел на публична продан, придобиваш ли и сградите в него, ако не са били описани от съдебния изпълнител и не са били посочени в постановлението за възлагане? На този въпрос предстои да отговори Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) с тълкувателно решение по новообразуваното дело №5/2015 г.Председателят на ВКС Лозан Панов е определил проектът за тълкувателно решение да бъде изготвен от съдия Снежанка Николова, която е докладчик по делото, и колегите ѝ Дияна Ценева и Емил Томов.
Точната формулировка на питането е следната:При придобиване на право на собственост върху недвижим имот на основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, намира ли приложение правилото на чл. 92 ЗС, за да се приеме, че по силата на постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху сградата?
Според ръководителя на Гражданската колегия Красимир Влахов в сигнал до съда е посочена противоречива практика по въпроса на самия ВКС.
Според едното становище, ако сградите в парцела никога не са били описвани, възбранявани, оценени и излагани на публична продан и освен това може да бъдат предмет на самостоятелно разпореждане, те не се прехвърлят с постановлението за възлагане след публичната продан на земята. Тази теза черпи аргументи от втората алинея на чл. 496 ГПК, който предвижда, че от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота.
"Купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, но само върху имота – предмет на публичната продан, а не и самостоятелни вещни права, които не са били предмет на публичната продан, тъй като в този случай липсва каквото и да било признато от закона основание за придобиването им. Когато публичната продан е извършена само по отношение на дворното място – само върху него е насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, само то е описано по реда на чл. 483 ГПК, оценено по реда на чл. 485 ГПК и обявено в обявлението по чл. 487 ГПК, за него са постъпили наддавателни предложения по чл. 489 ГПК и е обявен купувач по чл. 492 ГПК и за него е налице възлагане с постановление по чл. 496, ал. 1 ГПК, това постановление няма вещно-транслативен ефект за построените в мястото сгради и самостоятелни обекти в тях, които съгласно чл. 63, ал. 2 ЗС могат да бъдат предмет на самостоятелно разпореждане отделно от терена и които не са били предмет на публичната продан", заявяват тези съдии.
И са на мнение, че отбелязването в постановлението за възлагане, че купувачът придобива всички права върху продадения недвижим имот, който е изцяло застроен, е без правно значение. "Право на собственост въз основа на публична продан може да се придобие само ако спрямо конкретно определен недвижим имот, самостоятелен обект на вещни права или самостоятелни права върху недвижим имот, собствени на длъжника, е била извършена уредената в ГПК процедура по публична продан", заявяват тези върховни съдии.
Обратното становище е застъпено в решение на Второ гражданско отделение на ВКС от края на юли. В него се твърди, че постановлението за възлагане на земя, в която са изградени навеси за коли (за които съдът е приел, че имат статут на сгради), на основание чл. 92 Закона за собствеността произвежда вещно-транслативен ефект и по отношение на навесите, независимо, че за тях няма оценка и не са описани в постановлението. Според този съдебен състав в случая е достатъчно, че в постановлението не е отразено изрично, че навесите са изключени от предмета на извършената публична продан.
Източник: Правен свят
Според ръководителя на Гражданската колегия Красимир Влахов в сигнал до съда е посочена противоречива практика по въпроса на самия ВКС.
Според едното становище, ако сградите в парцела никога не са били описвани, възбранявани, оценени и излагани на публична продан и освен това може да бъдат предмет на самостоятелно разпореждане, те не се прехвърлят с постановлението за възлагане след публичната продан на земята. Тази теза черпи аргументи от втората алинея на чл. 496 ГПК, който предвижда, че от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота.
"Купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, но само върху имота – предмет на публичната продан, а не и самостоятелни вещни права, които не са били предмет на публичната продан, тъй като в този случай липсва каквото и да било признато от закона основание за придобиването им. Когато публичната продан е извършена само по отношение на дворното място – само върху него е насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, само то е описано по реда на чл. 483 ГПК, оценено по реда на чл. 485 ГПК и обявено в обявлението по чл. 487 ГПК, за него са постъпили наддавателни предложения по чл. 489 ГПК и е обявен купувач по чл. 492 ГПК и за него е налице възлагане с постановление по чл. 496, ал. 1 ГПК, това постановление няма вещно-транслативен ефект за построените в мястото сгради и самостоятелни обекти в тях, които съгласно чл. 63, ал. 2 ЗС могат да бъдат предмет на самостоятелно разпореждане отделно от терена и които не са били предмет на публичната продан", заявяват тези съдии.
И са на мнение, че отбелязването в постановлението за възлагане, че купувачът придобива всички права върху продадения недвижим имот, който е изцяло застроен, е без правно значение. "Право на собственост въз основа на публична продан може да се придобие само ако спрямо конкретно определен недвижим имот, самостоятелен обект на вещни права или самостоятелни права върху недвижим имот, собствени на длъжника, е била извършена уредената в ГПК процедура по публична продан", заявяват тези върховни съдии.
Обратното становище е застъпено в решение на Второ гражданско отделение на ВКС от края на юли. В него се твърди, че постановлението за възлагане на земя, в която са изградени навеси за коли (за които съдът е приел, че имат статут на сгради), на основание чл. 92 Закона за собствеността произвежда вещно-транслативен ефект и по отношение на навесите, независимо, че за тях няма оценка и не са описани в постановлението. Според този съдебен състав в случая е достатъчно, че в постановлението не е отразено изрично, че навесите са изключени от предмета на извършената публична продан.
Източник: Правен свят