Временното отстраняване от работа по чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител – до приключването на наказателното производство срещу отстранения държавен служител – съставлява ограничение на правото на труд по чл. 16 във връзка с чл. 48 и свързаното с него право по чл. 51, ал. 1 от Конституцията. Не става дума за защита на „право на длъжност“, а на правото на труд на държавния служител в неговата специфика. Правото на труд на държавния служител е защитено и може да бъде обект на ограничения, за да се гарантира общия интерес. Ограничение на това право е допустимо при наличие на легитимна цел и пропорционалност между целта и степента на ограничението.
Липсата на диференциран подход, който да отчита както мястото на съответното лице в йерархията на държавната служба, така и степента на обществена опасност на твърдяното престъпление води до едни и същи правни последици, независимо от възможните съществени разлики. Така разпоредбата в чл. 100, ал. 2 от ЗДСл за отстраняване от длъжност без индивидуална и диференцирана преценка създава възможност правото на труд на държавните служители да бъде ограничено без да е достигната границата, след която защитата му би трябвало да отстъпи пред защитата на „волята и интересите на нацията“, чийто изпълнител се явява държавният служител. Фактът, че отстраняването не подлежи на съдържателен съдебен контрол прави невъзможно да се реализира правото на защита на държавния служител. Затова оспорваната разпоредба е несъвместима с чл. 56 от Конституцията.
Решение № 5 на КС от 12 май 2016 г. приема, че постигането на легитимната цел е напълно възможно чрез останалите способи предвидени в закона – не само по чл. 69 от НПК, но и по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, която дава допълнителна възможност на органа по назначаването. Престъплението по служба винаги е и дисциплинарно нарушение. Органът по назначаването следва да се грижи за авторитета на службата и съответно при всеки отделен случай той е в правото си да вземе решение за отстраняване в дисциплинарното производство.
Така Конституционният съд решава единодушно, че разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл противоречи на принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията.
Решение № 5 на КС от 12 май 2016 г. приема, че постигането на легитимната цел е напълно възможно чрез останалите способи предвидени в закона – не само по чл. 69 от НПК, но и по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, която дава допълнителна възможност на органа по назначаването. Престъплението по служба винаги е и дисциплинарно нарушение. Органът по назначаването следва да се грижи за авторитета на службата и съответно при всеки отделен случай той е в правото си да вземе решение за отстраняване в дисциплинарното производство.
Така Конституционният съд решава единодушно, че разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл противоречи на принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията.
RSS Feed
