Основанието за прекратяване на служебно правоотношение винаги трябва да се посочва

Върховният административен съд приема, че за да е налице основанието по чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение, следва да не са спазени условията на чл. 7 от ЗДСл към момента на назначаване и нарушението да съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 от ЗДСл регламентира изискванията към лицата за заемане на държавна служба, както и въвежда ограничения за заемането на такава или извършването на определена дейност, като гаранция за добросъвестно изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес.

Когато държавният служител е назначен на служба в противоречие с тези изисквания, то съгласно чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл служебното му правоотношение може да бъде прекратено от органа по назначаването, ако нарушението съществува и към момента на прекратяването. Когато специфичните изисквания за заемане на длъжността са нормативно определени, това изключва определянето им само в длъжностната характеристика за конкретната длъжност. В Решение № 1774 от 11.02.2019 г. по адм. д. № 2299/2018 се постановява още, че при прекратяване на служебно правоотношение е налице нарушение на изискванията на чл. 108 от ЗДСл, когато в заповедта не е посочено точното основание по чл. 7 от ЗДСЛ, което прави заповедта немотивирана и незаконосъобразна.