Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС постановява, че цената на доставената енергия се дължи от собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот по силата на договорно правоотношение с топлопреносното предприятие. Ползвател на имота дължи цената, ако между него и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди.
В Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 се приема, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е договорно. Изброяването на клиентите в чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката обаче не е изчерпателно. Клиенти може да са и правни субекти, които ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот с топлопреносното предприятие съгласно изискванията на закона и общите условия на дружеството. В този случай те дължат цената на енергията.
Според ВКС съдбата на първоначалния договор за продажба на топлинна енергия за същия топлоснабден имот, сключен със собственика или титуляря на ограниченото вещно право на ползване, зависи от договореното с предприятието и от приетото в общите условия. Този договор или се прекратява през времетраенето на последващия договор, или продължава да действа, като отговорността на собственика или титуляря на вещното право на ползване може да е като при встъпване в дълг (чл. 101 ЗЗД) или като при заместване в дълг (чл. 102 ЗЗД). Ако в общите условия към договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди не е предвидена възможност за сключване на договор с трето ползващо топлоснабдения имот лице, това не е пречка за валидното сключване на договор, който е независим от първоначалния и обвързва сключилите го страни.
Според ВКС съдбата на първоначалния договор за продажба на топлинна енергия за същия топлоснабден имот, сключен със собственика или титуляря на ограниченото вещно право на ползване, зависи от договореното с предприятието и от приетото в общите условия. Този договор или се прекратява през времетраенето на последващия договор, или продължава да действа, като отговорността на собственика или титуляря на вещното право на ползване може да е като при встъпване в дълг (чл. 101 ЗЗД) или като при заместване в дълг (чл. 102 ЗЗД). Ако в общите условия към договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди не е предвидена възможност за сключване на договор с трето ползващо топлоснабдения имот лице, това не е пречка за валидното сключване на договор, който е независим от първоначалния и обвързва сключилите го страни.
RSS Feed
