Народните представители твърдят, че разпоредбите от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), отнасящи се до предоставянето на държавни субсидии за частните детски градини и частните училища, включени в системата на държавно финансиране, по същество създават различни правни условия за една и съща стопанска дейност – образователни услуги – и тази неравнопоставеност нарушава конституционния принцип за еднаквите правни условия за стопанска дейност по чл. 19, ал. 2 от Конституцията. Според Конституционният съд не е основателно твърдението за допуснато нарушение на чл. 19, ал. 2 от Конституцията, според който законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност. Приложното поле на тази разпоредба не е сферата на образованието. Законът не създава привилегии и неравнопоставеност на отделните училища, в зависимост от тяхната собственост. Напротив, с предоставянето на държавната субсидия по едни и същи единни разходни стандарти и за едни и същи дейности по обучение на деца и ученици се създава равнопоставеност на всички училища – държавни, общински и частни. Изборът, който частните детски градини и училища могат да направят, дали да се включат в системата на държавното финансиране или не, е по същество израз на свободната инициатива и създава възможност за конкуренция между тях. Следователно не става въпрос за въвеждане по законов път на привилегии, защото атакуваните норми уреждат отношения, които се отнасят до всички частни детски градини и училища, които са изпълнили необходимите изисквания на ЗПУО, за да могат да получат държавно финансиране. Финансирането чрез предоставяне на държавни субсидии за частни детски градини и частни училища, независимо че може да се квалифицира като помощ, предоставена от държавата, не представлява и забранена държавна помощ, по смисъла на ДФЕС, тъй като частните детски градини и училища, включени в системата на държавно финансиране, не могат да бъдат квалифицирани като предприятия по смисъла на ДФЕС.
В Решение № 9 от 10 май 2018 г. по к. д. № 5 от 2017 г. е посочено, че народните представители твърдят още, че законът противоконституционно възлага на родителите задължението да заплащат такси за издръжка на дейности, които не се финансират от държавния бюджет и тези разпоредби са изцяло в противоречие с чл. 53, ал. 3 от Конституцията, според която основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. КС обяснява, че разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от Конституцията установява, че безплатно е само основното и средното образование в държавните и общинските училища, т.е. училищното образование. Предмет на атакуваната разпоредба на ЗПУО е предучилищното образование, поради което тя не попада в приложното поле на конституционния текст.
В допълнение КС отхвърля и исканията да бъдат обявени за противоконституционни норми на ЗПУО, които създават изисквания към разработване на държавните образователни стандарти и Националната квалификационна рамка и определят органа, в чиято компетентност е да приеме Националната квалификационна рамка със съответния акт, съгласно Закона за нормативните актове. КС намира, че по същество не са посочени конкретни аргументи, с които се обосновава противоречие с Конституцията. Не се посочва в какво се състои „неяснотата, противоречието, неопределеността и празнотата в правната уредба“. КС отхвърля и други искания на народните представители, насочени срещу ЗПУО. Сред тях са твърдението за неконституционно предоставяне на автономия на училищата и неконституционно делегиране на правомощия, които би трябвало да бъдат осъществени от законодателната власт.
В допълнение КС отхвърля и исканията да бъдат обявени за противоконституционни норми на ЗПУО, които създават изисквания към разработване на държавните образователни стандарти и Националната квалификационна рамка и определят органа, в чиято компетентност е да приеме Националната квалификационна рамка със съответния акт, съгласно Закона за нормативните актове. КС намира, че по същество не са посочени конкретни аргументи, с които се обосновава противоречие с Конституцията. Не се посочва в какво се състои „неяснотата, противоречието, неопределеността и празнотата в правната уредба“. КС отхвърля и други искания на народните представители, насочени срещу ЗПУО. Сред тях са твърдението за неконституционно предоставяне на автономия на училищата и неконституционно делегиране на правомощия, които би трябвало да бъдат осъществени от законодателната власт.