С решение № 3 от 7 март 2019 г. по конституционно дело № 16/2018 г. Конституционният съд на Република България обявява за противоконституционни разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 8; чл. 84а, ал. 1, т. 1 и чл. 103, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., последно изм. и доп. бр. 103 от 13.12.2018 г.) в редакция след промените, осъществени с параграф 14, т. 1, 2 и 3, б. „а“ от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. (обн. ДВ, бр. 103 от 13.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), и разпоредбата на параграф 15 от преходните и заключителни разпоредби на ЗДБРБ за 2019 г., запазващ този си характер към ЗДБРБ за 2019 г. (относим към Закона за държавния служител).

Съобразно мотивите на посоченото решение упражненото право на пенсия не съставлява пречка за изпълнение на държавната служба съобразно установените в чл. 18 ЗДСл принципи (законност, лоялност, отговорност, стабилитет, политическа неутралност и йерархична подчиненост), както и на предвидените в чл. 4 ЗДСл изисквания за законност, защита на правата и законните интереси на гражданите и политическа неутралност. На това основание съдът приема, че в случая законодателят е излязъл извън конституционната рамка по чл. 116, ал. 1 от основния закон относно изискванията, които могат да бъдат установявани за държавните служители.  

Всички устройствени планове и техните изменения, както и разрешителните за строеж в цяла България ще бъдат качени на единен информационен портал до две години. Това предвиждат промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които бяха одобрени на второ четене от парламента в сряда, съобщи ресорната парламентарна комисия.

Докато заработи този портал, се предвижда публичните регистри и архивът на одобрените устройствени планове и техните изменения да се публикуват и поддържат в актуален вид на интернет страницата на съответното ведомство – общини и министерства. Условията и редът ще бъдат определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Издадените до влизането в сила на закона актове и документи ще се публикуват на интернет страниците на ведомствата в едногодишен срок от влизането в сила на промените в ЗУТ, решиха още депутатите.

Чрез измененията се въвежда, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. В тези случаи възражение за неподсъдност на делото може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. В допълнение, считано от 1 септември 2018 г. отпада правилото, че съдебните срокове спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по Кодекса на труда, както и по време на съдебната ваканция по Закона за съдебната власт. Законът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс влиза в сила в основата си част от деня на обнародването му в Държавен вестник. Заварените до този дата съдебни производства се довършват по досегашния ред, независимо от промяната на подсъдността.

Състав на ВКС е сезиран с въпроса дали заплащането на покупната цена за имота, извършено от родител на единия съпруг, е с цел да бъде надарен този съпруг, участващ в сделката или дарственото намерение е спрямо семейството, включващо и другия съпруг. В Решение № 75 от 05.06.2018 г. по гр. д. № 3178/2017 г. се посочва, че в подобни хипотези се приема за обичайно, че намерението на родителите е да дарят своето дете, но не и неговия съпруг. Наред с това, следва да се вземе предвид между кои лица е сключен договорът за дарение – ако е сключен между единия съпруг и неговите родители, тоест изразено е съгласие само този съпруг да бъде надарен, не може да се приеме, че и другият съпруг, който не е страна по договора, придобива подареното. Обратно, ако договорът за дарение е сключен с двамата съпрузи, тоест ако е изразена воля за надаряване на семейството, то дарената сума не е основание за трансформация на лични средства при придобиването на недвижимия имот.

Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС постановява, че цената на доставената енергия се дължи от собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот по силата на договорно правоотношение с топлопреносното предприятие. Ползвател на имота дължи цената, ако между него и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Националният осигурителен институт (НОИ) ще изпрати 81052 персонални уведомителни писма до всички осигурени лица, които през 2019 г. навършват изискуемата от Кодекса за социално осигуряване (КСО) възраст за пенсиониране и на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на ранно пенсиониране.Освен информация за осигурителните им права, в писмата са посочени и документите, които всеки следва да представи заедно със заявлението за отпускане на пенсия.

Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни.
Със законопроекта едновременно в националното законодателство се въвеждат необходимите национални мерки за изпълнение на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (OB, L119/1 от 4 май 2016 г.) (Общ регламент относно защитата на данните) и се транспонира Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (OB, L 119/89 от 4 май 2016 г.) (Директива (ЕС) 2016/680).

Народните представители твърдят, че разпоредбите от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), отнасящи се до предоставянето на държавни субсидии за частните детски градини и частните училища, включени в системата на държавно финансиране, по същество създават различни правни условия за една и съща стопанска дейност – образователни услуги – и тази неравнопоставеност нарушава конституционния принцип за еднаквите правни условия за стопанска дейност по чл. 19, ал. 2 от Конституцията. Според Конституционният съд не е основателно твърдението за допуснато нарушение на чл. 19, ал. 2 от Конституцията, според който законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност. Приложното поле на тази разпоредба не е сферата на образованието. Законът не създава привилегии и неравнопоставеност на отделните училища, в зависимост от тяхната собственост. Напротив, с предоставянето на държавната субсидия по едни и същи единни разходни стандарти и за едни и същи дейности по обучение на деца и ученици се създава равнопоставеност на всички училища – държавни, общински и частни. Изборът, който частните детски градини и училища могат да направят, дали да се включат в системата на държавното финансиране или не, е по същество израз на свободната инициатива и създава възможност за конкуренция между тях. Следователно не става въпрос за въвеждане по законов път на привилегии, защото атакуваните норми уреждат отношения, които се отнасят до всички частни детски градини и училища, които са изпълнили необходимите изисквания на ЗПУО, за да могат да получат държавно финансиране. Финансирането чрез предоставяне на държавни субсидии за частни детски градини и частни училища, независимо че може да се квалифицира като помощ, предоставена от държавата, не представлява и забранена държавна помощ, по смисъла на ДФЕС, тъй като частните детски градини и училища, включени в системата на държавно финансиране, не могат да бъдат квалифицирани като предприятия по смисъла на ДФЕС.

Обект на корекции е трудовият договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа. Досегашната нормативна рамка гласеше, че продължителността на работното време по такъв договор е равна на пълната законоустановена продължителност. С гласуваните със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда промени се приема, че по отношение на трудовия договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа нормалната продължителност на работното време е 8 часа, като страните по трудовия договор могат да уговарят работа и за половината от нея.